Китай – отвъд познатото, пътепис на Станислав Багалев Част 5

Китай – отвъд познатото, пътепис на Станислав Багалев Част 5

1 Август

Лоян – една от петте древни столици на Китай

С рейс и дълго пътуване пристигнахме в Лоян, една от петте древни столици на Китай, която се намира наистина в самия географски център на Китай, място, където древните са смятали, че е центърът на земята, центърът на поднебесната, и затова и самият Китай се нарича –  中国 ДжунГуо, страна в центъра на света, като това наименование все още се използва за официално име на страната! И там, в самия център на Китай има място, където има всички елементи, нужни за балансиране на Ин и Ян – вода, дърво, земя, огън и метал. Една огромна красива река разполовява сякаш земята на две, ниски планини и хребети опасват местността, а в скалния масив са издълбани над сто хиляди Буди в различни размери, като най-малките са по няколко пръста, но най-големият скулптурен комплекс се извисява над погледа, като само ухото на Буда е над два метра!

Вратата на дракона

Местността започва с равна част, на която са построени множество храмове, пътят ни отвежда до вратата на дракона и мост, който пресича реката, който е изключително висок и стабилен. Наоколо плуват риби, а в специални аквариуми има червени и златни риби. Легендата гласяла, че ако някоя риба успее да прескочи моста и вратата на дракона, ще се превърне в дракон и ще стане император на Китай. Много риби се опитвали, но един ден една от рибите, която гледала нагоре в луната и съзерцавала образа на любимата си, успяла да прескочи вратата на дракона, превърнала се в дракон и управлявал Китай.
Вярата и стремежът не бива да ни напускат, силата и увереността не бива да се помрачават и възпират. Силата на вярата побеждава във всичко.

2 Август

Шаолин

Самата дума, самото и прочитане и споменаване и вече човек настръхва. А това е мечтата на всеки практикуващ бойни изкуства човек – да види с очите си мястото, люлката на бойните изкуства, мястото, където започва всичко…Моята мечта се сбъдна, аз видях с очите си това място, което съм мечтал да видя от дете, след всичките тези филми, за манастира Шаолин, след прочетените книги, видяните снимки и картини, след всичките текстове, в които думата Шаолин се споменава и тя е символ на духа, на силата, на промяната, на мястото, където монасите са тренирали своето тяло, дух и мисъл, където са се създавали различните бойни изкуства и са се разпространявали по света….
Пътят до там е дълъг, рейсът минава през склонове и планински път. Наблизо около манастира започват да се виждат стотиците школи и центрове по Шаолинцюан – бойното изкуство на Шаолн. Има над хиляда школи и института за тренировка, като там се тренира целогодишно, има деца от първи до дванайсти клас, както и чужденци, които са на специална програма, учи се и се тренира по цял ден, като има школи с по над двайсет хиляди трениращи…а общата бройка на хората, около манастира, които тренират, са около половин милион! Ето това е мащаб!

Течащи камъни

Когото се приближавате към манастира, ви посреща обширен паркинг, на който звучи тиха будистка музика. Стълбите ви отвеждат до статуята на монах, който стои изправен със сложени пред гърдите си ръце за молитва. След това преминавате през врата и виждате няколко големи камъка с издълбани по тях йероглифи, където е началото на пътя към храма. Пътят е дълъг, изминава се пеша, като от двете страни се простират огромни площадки за тренировки, демонстрации и подготовка, голям презентационно-тренировъчен център, а наближавайки манастира с учудване виждате голяма, пресъхнала река, чиито жълти камъни са така разположени, все  едно  самите камъни течът в самата каменна река….

Първо виждаме гробницата на манастира или гората от гробове, защото самите гробове са като малки будистки пагоди, наредени една до друга, все едно са гора от дървета. Там са погребани висшия сан монаси, обитавали манастира. Пътят продължава и открива бавно гледка между дърветата и от там се вижда…входът на манастира. Ето това е мястото, където дъхът ни спира, там, където е входът, надписът с йероглифи Шао Лин Съ…

Пристигнахме, видяхме го, там сме….

Всичко изведнъж започна да се движи на бързи обороти, без да осъзнаваме даже…снимки, погледи, търсене, учудване….се преплитаха постоянно около нас. Самият манастир изглежда малък отвън, но вътре е с различни сгради, с различни помещения, стъпала, етажи, нови помещения. Стигнахме и до тренировъчната зала, мястото, където монасите са тренирали, там, където подът е издълбан от ударите с крак на поколения монаси…уникално, да си пред тази зала и да докоснеш историята… видяхме и залата с прочутата стенопис на стената, с трениращите монаси. Там бе и парче от скалата, на която се е запечатал лика на Бодхидхарма, който идва от Индия и пренася будизма в Шаолин, който пренася и техники от индийските бойни изкуства и създава древния комплекс Лоухан – 18 бодхисатви, който става и първородна идея за много от бойните изкуства.

Входът, кипарисите, дърветата, монасите, хората, залите на манастира и уханието на благовония във въздуха…една цялостна магия, която ни завладява, едвам успяваме да снимаме и да се придвижваме, времето не ни стига, за да успеем да видим всичко и да усетим всичко.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *