Разговор с Майстор Ян Дзюн, Глава на фамилията Ян, Част 6

Разговор с Майстор Ян Дзюн, Глава на фамилията Ян, Част 6

Как да съживим техниките?

ЯД: Според теорията на Тайдзи, процесът на заучаване и запомняне на техниките е Ин, да ги съживите чрез бутащи ръце е Ян. В книгата на Ян Чънфу този процес се описва така: тялото съхранява техниките, а бутащите ръце ги активират за жива употреба. Тайдзицюан не се състои само от запомняне на формата, това е само половината, добрият играч на Тайдзи винаги обединява Ин и Ян. Това е Дао на изучаването на Тайдзи. Най-накрая ние трябва да намерим равновесието в този процес. Това е за тези хора, които търсят дълбокия смисъл на Тайдзицюан. Ние не изискваме това от повечето хора, които се интересуват от Тайдзицюан само като упражнения за здраве.

ДБ: Мислиш ли, че и тези, които тренират Тайдзи само за здраве ще могат да извлекат полза от бутащите ръце?

ЯД: О, да. Отново става дума за Ин и Ян, както казах: Ин запомня техниките, Ян ги изпитва дали работят или не. Когато усетите Ян, това ще помогне на Ин, техниките ви ще имат повече значение. Ин и Ян помагат един на друг.

ДБ: Докато обединявахме тези елементи по време на бутащи ръце, забелязах, че някои от моите ученици подобриха играта си.

ЯД: Не само движенията си, а това как разбират енергията си.

ДБ: Точно, качеството на енергията им се променя когато се върнат към тренировката на формата.

ЯД: Не може да се опише с думи енергията на Тайдзицюан. Ако кажете, „много твърдо“, е какво е „много твърдо“? „Много меко“? Понякога не можете да използвате думи, за да накараш учениците да разберат.

ДБ: Трябват да се научат чрез докосване.

ЯД: Обаче не всеки, обича да бъде докосван. Трябва да уважавате това. От моя гледна точка, аз научих много от бутащите ръце. Те ми помогнаха неимоверно много, за да разбера как теорията на Тайдзицюан работи в реално време. Опитайте го, след като опитате, ще разберете какво е по-добре, след това ще го вложите в ежедневните ви тренировки на формата. Всъщност това много помогна на развитието ми.

ДБ: Всеки Тайдзи ученик понякога усеща, че стои на едно място и че не се развива. След като стигнат до едно определено ниво не могат да продължат по-нататък. Това случвало ли ти си е?

ЯД: Да, мисля, че това се случва на всеки. Всяко учение е така. Калиграфията например, понякога изглежда, че не може да стане по-добре. В Китай казваме, че след всеки връх следва долина, но ако продължите да работите, ще стигнете следващия връх.

ДБ: Ще ни дадеш ли пример кога ти достигна до долина? Кога стигна до следващия връх?

ЯД: Много пъти ми се е случвало. Например, когато тренирате само формите, може да не чувствате, че сте спрели; уверени сте в действията си. Усещате се комфортно.

ДБ: Понякога дори не знаете, че сте се застояли? Какво става тогава?

ЯД: Това е когато играете бутащи ръце и другите винаги ви контролират, тогава усещате пропуските си. В един момент имаше няколко човека, които можеха винаги да ме контролират и аз не можех да направя нищо.

ДБ: Как преодоля това?

ЯД: Трудно беше. Нямах равновесието между техника и усет. Не можех да мина отвъд това.

ДБ: Промени ли си позицията на тялото или съзнанието си? Има ли разковниче тук?

ЯД: Същината на Тайдзицюан не е в движенията, а в енергията. Ние не се борим с позицията на противника, а с енергията му. Ако се съсредоточите само върху позицията, това е причината да спрете. От една страна ви трябва учител, за да ви води, от друга трябва сами да мислите. След като учих бутащи ръце 3 или 4 години, изглеждаше, че всеки можеше да ме победи.

ДБ: Трудно ми е да повярвам това сега.

ЯД: Това ме влудяваше, всички бяха по-добри от мен. Това наистина ме обезсърчи, когато бях на 16 или 17, беше разочароващо.

ДБ: Помниш ли кога се промени това?

ЯД: Не след дълго, може би след още една година. Характерът ми е такъв, че обичам да обмислям проблемите. Търсейки разрешение, аз се опитах да разбера защо не можех да успея.

ДБ: И защо?

ЯД: Не мога да се впусна в подробности тук, но основно проблемът ми беше, че се съсредоточавах върху грешните неща. Както повечето хора, ако не можех да направя нещо, аз гледах движенията си. Какво трябва да направя с тях? Всъщност това все още не е истинското разбиране. Истинското е да разбереш енергията.

ДБ: Значи за учениците по средата на тренировките си това може да е важен момент: физическата позиция не е толкова важна, колкото усета за енергията?

ЯД: Няма да се съглася с това. Движенията винаги са важни.

ДБ: Добре, нека да попитам така – ако някой спре в долината, той трябва да използва двете страни: физическата позиция и усета за енергията? Как може да се постигне това?

ЯД: Принципите, движенията и енергията, те всички трябва да работят заедно. Например, при бутащите ръце, той може да използва грешния вид енергия, защото не разбира противника. Това е много общ отговор, който може да стане много подробен. Всеки противник е различен. За тази ситуация, правилна ли е тази енергия или не?

ДБ: Искам да попитам за усета за правилното използване на енергията във формата без оръжия. Трябва ли да използваме модела „вкоренена в стъпалата, развита в краката, контролирана от кръста, излъчена през гърба“, за да използваме собствената си енергия?

ЯД: Да, трябва да усещате това. Също така можете да изпитате тези усещания при бутащите ръце.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *