Theory

Тайдзицюан - 13-те Позиции

 

Кои са 13 позиции - оригиналното име на Тайдзицюан

13-те позиции са съставени от 8-те енергии и 5-те елемента

5-те елемента се изразяват в краката и са свързани с посоките: напред, назад, да погледнеш на ляво, да погледнеш съсредоточено на дясно и център /вкореняване/.

8-те енергии са в горната част на тялото: ПЪН - отбрана/защита (ward off), ЛЮ - оттъркулване назад/отклоняване (roll back), ДЗИ - натискане/притискане (press), АН - бутане (push), ЦАЕ - дърпане (pull), ДЖОУ - удар с лакът (elbow strike), КАО - удар с рамо (shoulder strike) и ЛИЕ – разделяне (split).

 

 

 

Стилове на Тайдзицюан и разлики между тях

Има 5 различни стила Тайдзичюан, които са свързани помежду си: Чън (Chen), Ян (Yang), У/Хао (Wu/Hao), У (Wu), и Сун (Sun). Всички те са свързани помежду си и макар външните движения малко да се различават, вътре енергиите са същите.

Чен стил, създаден от Чен Вантин (Chen Wanting) – комбинира бързи и бавни движения заедно с някои скокове и тъпчене с крака.  Традиционните форми  - Старата форма (Лао Дзя) и Уръдейни юмруци (Пао Чуй) са били създадени от 17-тата генерация. Рожденното място на Чен стил е село Чендзягоу (Chenjiagou), окръг Вен (Wen), провинция Хунан (Hunan).

Ян стил, създаден от Ян Лучан (Yang Luchan). Ян Лучан е научил Старата форма от майстор от 14-тата генерация на семейство Чен - Чен Чансин (Chen Changxin). Движенията в Ян стил са бавни, равномерни, нежни, големи и широки. Рожденното място на Ян стил е град Гуанфужен (Guangfuzhen) в област Гуанпинфу (Guangpingfu), провинция Хъбей (Hebei).

 

 

У/Хао стил, създаден от У Юхсиан (Wu Yuxiang). Първият У стил произлиза от Ян и Чен стилове и е бавен, плавен, и малък с високи позиции. У Юхсиан (Wu Yuxiang) е учил от Ян Банхоу (Yang Banhou), 2-ра генерация от семейство Ян, и след това е учил от Чен Куинпин (Chen Qinping), 14-та генерация от семейство Чен.  У/Хао е с по-малка форма. Рожденното място на У/Хао е град Гуанфу (Guangfu), окръг Йонниан (Yongnian), провинция Хъбей.

 

У стил – Вторият У стил е създаден от У Куаню (Wu Quanyu), който е учил от Ян Банхоу.  Характерно за стила е накланянето на тялото на страни, като мислено обаче тялото е право. В по-късно време формата на стила е скъсена. Рожденното място на У стил не е известно.

Сун стил, създаден от Сун Лутан (Sun Lutang). Сун Лутан (Sun Lutang) е учил от Хао Вейджиан (Hao Weijian). Движенията на стила комбинират стиловете Тайдзицюан (Taichichuan - Юмрукът на великия предел) със Синицюан (Hsing-I-Chuan – Юмрукът на насочената воля) и Багуаджан (Bagua – Дланта на осемте триграми). Рожденното място на Сун стил не е известно.

 

 

 

Генеалогия на семейство Ян:

Ян Лучан – 1-ва генерация, стара форма.

Ян Джианхоу – 2-ра генерация, средна форма.

Ян Ченфу – 3-та генерация, голяма форма. Той е стандартизирал формата, която се практикува днес по целия свят.

Ян Чендуо (Yang Zhenduo) – 4-та генерация.

Ян Джун (Yang Jun) – 6-тo поколение и 5-та генерация Гранд Майстор.

 

 

 

10-те основни принципа на Тайдзицюан 

 

Принцип 1.   Празно, живо, избутване нагоре и енергично (Сун, Лин, Тин, Чин) 
„Избутване нагоре и енергично” означава, че позицията на главата е изправена и духът издигнат до върха й. Не трябва да се използват сила. Ако се използва сила, мускулите по врата се втвърдяват и пречат на кръвта и Чи да циркулират свободно. Съзнанието трябва да е празно (от странични неща), живо (или свободно) и естествено. Без съзнание, което е празно, изпълнено с живот, енергично и насочено нагоре, не може да се повдигне духа.

 

 

Принцип 2.    Задръжте в гърдите и изпънете гърба (Хан Сун Па Пей)

“Задръжте в гърдите” означава, че гръдният кош е леко свит навътре, което кара Ци да потъне до Дан Тиен. Гърдите не трябва да да изпъчени навън. Иначе Ци се блокира в гърдите, горната част на тялото става прекалено тежка, а долната лека и става по-лесно да се наруши равновесието. “Изпъването на гърба” кара Ци да се концентрира там.  Ако Ци се задържи в гърдите, то изпъването на гърба се получава естествено. Ако можете да изпъвате гърба си, ще можете да излъчвате сила от гръбначната зона, която другите няма да могат да отразят.

 

Принцип 3.    Отпуснете кръста (Сун Яо)

Кръстът е командирът на цялото тяло. Само след като успеете да отпуснете кръста, краката ви ще имат сила и долната част на тялото ще е стабилна. Смяната на “празно” и “пълно” произлиза от движенията (завъртането) в кръста. От там идва и сентенцията: “Изворът на живота лежи в малката цепнатина на кръста. Когато формата ви няма сила, трябва да я търсете в кръста и краката”.

 

 

Принцип 4. Разделяйте празно и пълно (Фенг Шу Ши)

В Тайдзицюан разделянето на празно и пълно е най-важното правило. Ако тялото стои изцяло на десния крак, то този крак се нарича “пълен”, а левия е “празен”.  Ако тялото стои на левия крак, то той е пълен, а десният празен.  Само ако разграничавате пълно и празно, движенията ви ще станат леки, прецизни и почти без усилие. Ако не обръщате внимание на пълно и празно, стъпките ви ще са бавни и тежки, няма да можете да стъпвате стабилно и противникът ви ще може лесно да ви контролира.

 

 

Принцип 5.    Потънете с (спуснете надолу) раменете и отпуснете лактите

Потъване на раменете означава, че те трябва да са релаксирано отворени и отпуснати надолу.  Ако не ги отпуснете, раменете се повдигат нагоре и Ци ги следва и също се издига нагоре, и така  отслабва цялото тяло (няма сила). Отпуснете лактите означава, че лактите трябва да се релаксирани надолу. Ако лактите са вдигнати, раменете не могат да потънат.  Ако ги използвате да изтласкате някого, лактите няма да отидат далеч. Това е като накъсаната енергия във външните бойни изкуства.

 

 

Принцип 6.    Използвайте съзнанието (намерението) вместо сила

Класиците на Тайдзицюан казват, че „всичко се свежда до това да се използва съзнание вместо силата”. Когато практикувате Тайдзицюан, оставете тялото си отпуснато и изпънато. Не използвайте дори и най-малкото количество груба сила, защото това ще доведе го блокиране на скелетно-мускулната структура или на циркулацията на кръвта и Ци, и това ще ви ограничи и забави. Само така ще можете леко и прецизно да променяте позициите си, следвайки естествени движения. Някои хора се питат:  ако не използвам сила, как мога да генерирам сила?  Мрежата от акупунктурни меридиани и канали за Ци по тялото са като реките по повърхността на земята.  Ако реките не са преградени, водата циркулира; ако меридианите не са блокирани Ци циркулира.  Ако движите тялото си с твърда сила, затлачвате меридианите и Ци и кръвта не могат да циркулира, движенията не са леки; ако някой започне да ви води, цялото ви тяло се задвижва. Ако използвате съзнанието вместо силата, където е концентрирано съзнанието, там отива и Ци.  По този начин, понеже кръвта и Ци циркулират всекидневно свободно по цялото тяло и никога не спират, след много практика, ще придобиете истинска вътрешна сила. Това са имали предвид и класиците като са казали: “Само когато сте изключително меки може да придобиете изключителна твърдост”. Усъвършенствалите Тайдзицюан имат ръце като коприна, обвита около желязо, изключително тежки (силни). Практикуващите външни бойни изкуства са много силни, когато използват силата си.  Но когато не използват сила, са много леки и нестабилни.  От това може да се заключи, че силата им е външна и изкуствена.  Силата, която използват практикуващите външни стилове, е много лесна за водене или отклоняване, и следователно не е особено полезна.

 

 

Принцип 7. Синхронизирайте горната и долната част на тялото

Класиците на Тайдзицюан са изразили синхронизирането на горната и долната част на тялото така: “С корени в ходилата, излъчен от краката, управляван от кръста, изразен в ръцете и пръстите – от ходилата до краката до кръста – съберете всичко в един импулс.” Когато ръцете се движат, и кръстът и краката се движат, и погледът се движи с тях. Само тогава можем да кажем, че горната и долната част на тялото са синхронизирани. Ако една част не се движи, то значи тя не е координирана с останалите части от тялото.

 

 

Принцип 8. Обединете вътрешно и външно

Практикуването на Тайдзичюан зависи от духа, и затова е казано: “Духът е генералът, а тялото са неговите войници”. Ако можете да повдигнете духа си, движенията ви естествено ще станат леки и прецизни, формата ви ще е нищо друго освен редуване на празно и пълно, отворено и затворено.  Когато казваме “отворено” ние нямаме предвид само отварянето на ръцете и краката; съзнанието (намерението) трябва да бъде отворено заедно с крайниците.  Когато казваме “затворено” ние нямаме предвид само затварянето на ръцете и краката; съзнанието (намерението) трябва да бъде затворено заедно с крайниците. Ако можете да комбинирате външно и вътрешно в един импулс – тогава те стават едно неразделно цяло.

 

 

Принцип 9.    Практикувайте продължително и без прекъсване

Силата при външните бойни изкуства е вид придобита, груба сила, така че тя има начало и край.  В някои моменти я има, а в други се изчерпва (прекъсва), например когато старата сила е изразходвана и нова още не се е натрупала. В такива моменти е много лесно човек да бъде победен от противника. В Тайдзицюан използваме съзнанието вместо силата и от начало до край, плавно и непрекъснато, завършвайки цял кръг и връщайки се до началото, циркулирайки безкрай. Това имат предвид класиците, когато казват ”Като реката Яндзъ или Жълтата река, течаща безкрай”.  И също “Силата на движението е като размотаване на копринена нишка”. И двете поговорки ни насочват към това, че трябва да обединим всичко в един импулс. (Буквалният превод е „едно Ци”. Може също да се преведе и като „един дъх”.)

 

 

Принцип 10.    Търсете покоя (спокойствието) в движението

Външните бойни изкуства наблягат на умения като скачане и блокиране на удари и упражняват това, докото техните дъх (Чи) и сила не се изтощят (изразходят), затова след тренировка те са изморени и без дъх. В Тайдзичюан използваме покоя, за да овладеем движението, и дори движейки се, да притежаваме спокойствие. Затова, когато практикувате формата, колкото по-бавно, толкова по-добре!  Когато я правите бавно, дишането ви става дълбоко и дълго и Ци потъва към полето от цинобър (Дан Тиен) и по естествен начин се запазва обема на кръвоносните съдове (няма вредни свивания или разширявания). Ако практикуващият се упражнява внимателно, той може да разбере значението на тези думи.

 

 

Философия

Китайската култура се основава на И-Дзин (I-Ching) и на различни философски школи.  Тайдзи (като едно цяло) произлиза от Удзи (пълната празнота/абсолютното нищо). Тайдзи е изворът на динамичните и статичните състояния и се дели на две – Ин (Yin) и Ян (Yang). Когато има движение, Ин и Ян се разделят. Когато няма движение, Ин и Ян стават едно.

Ву Шен (Wu Sheng) са 5-те елемента/принципа. 5-те елемента са: огън, вода, метал, дърво и земя.  Всички те се зараждат, контролират и балансират един друг.

Земята се подхранва от огъня

Металът се създава от земята

Металът се разтваря, за да подхрани водата

Водата захранва дървото

Дървото подхранва огъня

Водата загася огъня

Огънят отслабва метала

Металът сече дървото

Дървото удържа (ограничава) земята

Земята задържа (спира) водата

 

Трите съкровища на човешкото тяло

Дзин (същност, есенция) - Дзин е основния компонент на човешкото тяло и служи за основа на жизнената активност. Това е което приемаме от храната, слънцето, луната. В двойката Дзин\Чи дзин е Ин.

 

Чи (жизнена енергия) - Значението на Чи е просто живот!  Животът съществува заради съсредоточаването (концентрирането) на Чи, а смъртта е следствие на разпръсването и. Това е движещата сила на дейността в човешкото тяло. Чи присъства заедно с Джин. Където има Чи, има и Джин. Където има Джин, трябва да има и Чи. Чи е енергия. В двойката Дзин/Чи – Чи е Ян.

 

Шен (Дух) - Шен произлиза от Дзин и Чи, и има материална база (Дзин+Ци=Шен). Шен е външното изразяване на съвместната работа на Дзин и Чи.  Където Чи е силно, ще има Шен. Където Чи липсва, Шен ще отслабне. Шен се движи заедно с Дзин и Чи.  Същността на Шен се изразява във външността на тялото. Чрез следване на десетте основни принципа на Ян фамили тай чи чуан, вътрешното тяло се разхлабва и отварянето му допуска жизнената енергия да се образува и нарастне. Духът (шен) идва от сърцето и се изразява през очите. Трябва да използвате вашето внимание и концентрация за да помогнете на духа да израсте.

 

 

„Натрупвайте Шен, за да развиете Чи

Натрупвайте Чи, за да развиете Дзин

Пречиствайте Дзин, докато се превърне в Чи

Пречиствайте Чи, докато се превърне в Шен

Пречиствайте Шен до постигане на празнота

Това е начинът да засилите, увеличите и укрепите Дзин, Чи и Шен на тялото“

 

 

 

Каква е разликата между външните и вътрешните бойни изкуства?

 

 

При външните бойни изкуства човек трябва да е по-твърд и по-силен от противника си, за да може да го победи.

Вътрешните бойни изкуства включват Тайдзицюан, Синицюан и Багуаджан.  Ние тренираме да направим тялото меко, да следваме енергията на противника си. Да сме като памук – да поддаваме. „Вътрешно” и „външно” са координирани заедно.

 

Практика

 

 

  1. Какво се учи след формата без оръжие?

Учениците изучават формата без оръжие, бутащи ръце и оръжия (меч, сабя и тояга(копие)).
Формата без оръжие е основата на всички други форми. След научаването й, учениците преминават към изучаването на бутащи ръце, които приучават учениците да прилагат 8-те енергии, научени от формата без оръжие, с противник/партньор.  Мечът и сабята учат практикуващите как да използват оръжие. При меча и сабята също се прилагат 10-те принципа, като движенията са широки, прецизни и равномерни. Техниките с меч са изчистени, леки, гъвкави, бързи (пъргави) и плавни, а техниките със сабя са тежки, мощни, енергични и изразяват силен дух.

 

  1. Какво са бутащите ръце и какви са техните основни принципи?

Основните принципи на бутащи ръце са залепване, прилепване, свързване, следване без съпротивление или отделяне от противника. Ако противникът ви не се движи, и вие не се движите.  Ако противникът ви започне движение, вие тръгвате след него и завършвате движението първи (поставяте го под контрол първи).

 

  1. Какви форми и видове на бутащи ръце се преподават от фамилия Ян?

Има две форми на бутащи ръце – с фиксирани стъпала и с движение на краката (със стъпки). В Ян стил има 5 вида бутащи ръце – с една ръка и фиксирани стъпала, с две ръце и фиксирани стъпала, със стъпки в права линия, с кръстосани стъпки и голямо оттъркулване назад.

 

 

  1. Кои оръжия са били ползвани в Ян стил Тайдзичюен?

Традиционният Ян стил на Тайдзичюен не е имал много оръжия. Като цяло те се разделят на две групи: дълги и къси оръжия.
С късите оръжия се практикуват формите 67 движения с меч и 13 движения със сабя.
Дългите оръжия са включвали дълго копие (13 движения с копие от Ян стил), но по-късно за безопасност върхът на копието е премахнат и то се е превърнало в дълга тояга. Движенията с тояга остават същите като в оригиналната форма с копие. По-късно практикуването с тояга остава само като метод за трениране на излъчване на енергия (фадзин/fajing). Това обикновено се нарича доу ган (dou gan) или “трептяща тояга”.

 

 

  1. 5. Какво представлява позицията “позицията на лъка” (Гун Бу)?

Позицията на лъка наподобява позицията на стрелец при стрелба с лък. Коляното следва посоката на пръстите на краката и не излиза пред тях. Задният крак е изпънат, но не е заключен.  Разстоянието (разкрача) между стъпалата е колкото ширината на раменете. Предният и задният крак са вкоренени. Ако ходилата са прекалено тясно стъпили (по-малко от ширината на раменете) няма да сте стабилен. Задното ходило е в посока към ъгъла, на 45 градуса. Тежестта е 60% на предния и 40% на задния крак.

 

 

 

  1. Какво е празна позиция (Сюй Бу-буквално не е точна дума за позицията, по-точно е да се каже „Полупразна позиция“)?

При празната позиция задният крак и задното стъпало са в посока към ъгъла (около 45 градуса), а предното стъпало сочи напред. Предният крак докосва земята с пръсти (възглавничката на ходилото) или пета. Повечето тежест е на задния крак, а предният поема съвсем малка част от тежестта. Коляното на задния крак е в една линия с пръстите.  Не кръстосвайте петите.  Разположете ги от двете страни на централната линия между стъпалата. Позицията е по-къса. Тежестта е 30% напред и 70% назад. Не се накланяйте назад – стойте центрирани.

 

  1. Трябва ли да се концентрираме върху дишането, когато тренираме Тайдзичюан?

Дишането е естествено, равномерно. Потопете Чи до дантиен.  Не обсъждаме много координирането на дишането с движенията. С дългите движения дишайте естествено – не спирайте да дишате, защото потокът на енергия ще спре, Ци ще спре, затова дишането и движенията трябва да са естествени. Само при по-простите движения дишането трябва да се координира с движението.

 

 

  1. Какво друго трябва да запомним, когато тренираме Тайдзичюан?

Уста: Дръжте устата затворена, но не стисната. Естествено затворена.  Когато устата е суха, ин не е достатъчен и не може да има ян.

Език: Докосвайте небцето с върха на езика. Това поддържа устата влажна.

Форма на дланта: Повдигнете леко, изпънете (удължете) и свийте пръстите, с малко разстояние между тях. Дланта трябва да е със същата форма. Не бъдете прекалено мек или твърд.
Отпускане: Запомнете да отваряте ставите, сухожилията и костите докато обединявате всички части на тялото по време на тренировка. Тайдзицюан е упражнение за цялото тяло. Кръстът е много важен, понеже той води цялото ви тяло. Енергията идва от корените ви, които са в ходилата, развива се (увеличава се) от бедрата, контролира се от кръста и се изразява чрез ръцете.

 

 

  1. Как се движи тялото по време на пратикуване на Тайдзичюан?

Горната част е лека, средната част е гъвкава, а долната част стабилна и тежка.

 

 

  1. Как да направим горната част лека, а долната тежка?

Не използвайте прекалено много енергия, за да направите горната част лека. Поддържайте своето Ци потънало надолу, за да направите долната част тежка.

 

 

  1. Как да поддържаме своето Чи потънало надолу?

Не задържайте дъха си – дишайте естествено.  Когато сте спокоен, тогава вашето Ци автоматично потъва надолу.

 

 

  1. Какво означава да съм с двойна тежест?

Двойна тежест означава, че вашите “празно” и “пълно” не са ясно разграничени. Също така означава, че не можете да преминавате между празно и пълно и затова не можете да сте гъвкав и подвижен. Това прави дишането ви неестествено, енергията неподвижна (схваната) и цялото тяло губи подвижността си.

 

 

Понякога Тай чи се нарича дългия юмрук. Какво се има предвид?

В тай чи формата енергията постоянно се движи - не спира. Като движението на облаците и течащата вода, никога не спира.

В други форми на бойни изкуства смисълът на формата е в бързи и големи движения, но в тай чи смисъла е че енергията тече непрекъснато като водата, като облаците.

 

 

 

 

  1. Какво е У Дъ?

У дъ (бойни добродетели) е установен код на поведение (морал) за практикуващи бойни изкуства и покрива две основни области – действията и мисловната нагласа на практикуващите. В действието човек трябва да изразява смирение, респект, справедливост, доверие, лоялност. В ума – трябва да има воля, издържливост, постоянство, търпение и смелост.