Ян Джън за Бутащи Ръце

превод от списание ТайЧи -1993 г.
Големите умения при бутащи ръце, според Ян Джън, внук на Ян Джъндоу, изискват "смяна на губещата позиция в победна." Умението да променящ трудна ситуация, включва не само практика на форми и бутащи ръце, но и опит за разбиране на ситуацията на физическо и мисловно ниво.
Ян Джън, сега на 27 години, започнал да изучава семейната традиция от 6 годишен. Той казва, че рутинната практика не дава големи умения. Най-важният момент е да се развие вътрешното усещане и памет за това, което става. Затова, човек трябва да осъзнава момента, когато го бутат или когато той отблъсква противника. "Трябва да мислиш "Защо Всеки път, когато достигна дадено положение, противникът започва да ме контролира?" И мислиш за тази част от тялото, която те кара да се чувстваш неудобно. "Как мога да запазя равновесие?" "Как мога да променя губещата си позиция?" Трябва постоянно да мислиш, за да се подобриш."
Тренировките на традиционния Ян стил започват с бутащи ръце с една ръка, а после се продължава с двете ръце. Бутащи ръце с две ръце включва 4 основни техники. След това се включва и пристъпване. Една от техниките за пристъпване се нарича "преследване", а другата се нарича "пресичане". Движенията на краката са различни за двете техники, но и двете са предназначени да подобрят техниките на тялото, краката и ръцете, за да се постигне по-високо ниво на координация.

Всяка част от тази практика е за изграждане на основи за следващото ниво. Единичното упражнение бутащи ръце е подготовка за бутащи ръце с две ръце, което, от своя страна, е подготовка за бутащи ръце с придвижване.
При бутащи ръце говорим за усещане на "залепянето" за противника. Чувствителността и "залепянето" не са само в ръцете, а и в цялото тяло."

Като цяло, бутащи ръце е основна практика в 13 позиции на Тайдзи. Практиката във фамилията Ян се състои от основните движения на бутащи ръце, а когато те бъдат разбрани, вече могат да бъдат използвани свободно. "Всъщност, може да се получи нещо като свободен спаринг. Когато достигнеш някакво ниво, вече не си ограничен към определена рамка. Всичко е подчинено на ситуацията, създадена от твоя противник."


Бутащи ръце, основано на формите за невъоръжена ръка, е мостът, който свързва формите и свободния спаринг. Ако практикуваш само форми и приложения, няма да развиеш необходимото усещане за противника. "Когато практикуваш, противникът е въображаем. При бутащи ръце наистина имаш противник и трябва да използваш истински техники, координирани с 13"тс позиции. А всички техники изграждат основи за последното ниво - свободен двубой." В Ян стил се практикува свободен спаринг, както и отделни движения от формата. Една от причините за практикуване на отделни приложения е, за да се развие умение за освобождаване на експлозивната енергия. "Играем формата, заради продължителността, но практикуваме всички движения поотделно, за да се научим да освобождаваме енергията, колкото може по-бързо."
Методите за тренировка са съобразени с учениците. В провинцията на Ян Джън има 60 тренировъчни центрове, където се подготвят един или двама, които да бъдат обучавани за инструктори. Обучението може да продължи 6 месеца, а накрая има състезание.
Ян Джън казва, че започнал да изучава формата на 6 години, а бутащи ръце с една ръка на 12. "В самото начало, когато дядо ме тренираше, беше много строг. Започнах с бутащи ръце с една ръка. Трябваше да правя упражнението 500 пъти с лявата и 500 с дясната. Правих това 2 години. След това дядо започна да ме учи какво е бутащи ръце."

Ян Джън практикувал с двете ръце и с придвижване до 18та си година и отишъл да учи в университет. Тогава започнал да учи да лю.
"При трениране на бутащи ръце, трябва да научиш приложенията, но за освобождаване на експлозивната енергия, трябва да тренираш формата. Чувствам, че формата е най-важната, но бутащи ръце ти помага да повишиш нивото си, както и подобряват уменията за бойни приложения.
Когато показваме бутащи ръце, молим учениците да отпуснат рамената си, лактите, кръста и пръстите. Ако лактите сочат навън, противникът много лесно те контролира. Затова е много важно при една ръка да се образува окръжност.
В Тайдзи начинът, по който използваме бойните умения е различен от другите бойни стилове. В Тайдзи наблягаме на усета и на следването на противника. Ако той не се движи и ние не се движим; ако се движи, тогава се движим по-бързо и започваме да го контролираме първи."
Ако си достатъчно чувствителен, за да усетиш намеренията на противника, можеш да го следваш чрез въртене в кръста. Това може да включва издърпване на противника, докато той загуби равновесие и падне. Но когато го правиш, не е толкова лесно. Ние се оставяме на противника, за да усетим неговите намерения и сила. Тогава променяме ситуацията, използвайки енергията му и въртенето в кръста, за да отклоним атаката и да го изведем от равновесие."

Когато противникът удря, преди ударът да е достигнал тялото ти, можеш да направиш контакт с ръката му, да се завъртиш и да неутрализираш усилията му.
"Има много различни техники, които можеш да използваш. Въпреки, че той удря пръв, преди той да направи действителен контакт с теб, ти вече си се погрижил за техниката и енергията."
Когато Ян Джън започнал да практикува на 6 години, просто са му казали да практикува. В началото не разбирал защо това е толкова важно. "Но дядо ми изискваше да практикувам и да се уча. В Китай ако не се справяш добре, можеш да получиш удари с пръчка или с ръце. Дядо ми винаги искаше ударите ми да са прецизни. А начинът, по който ме обучаваше беше различен от този, по който обучаваше другите ученици, защото бях член на фамилията. На другите ученици той обясняваше отново и отново. На мен ми показваше движението три или четири пъти и казваше, че трябва сам да тренирам. Ако когато тренираше другите ученици, той им обясняваше и отговаряше на въпросите им.

Когато пораснал, Ян Джън започнал да тренира повече с другите ученици. Те се отнасяли добре с него, а когато започнал да тренира бутащи ръце, имал много партньори. Отначало чувствал, че няма да може да избута никого, а всеки ще може го бутне. Но дядо му постоянно го поправял и учил.
Колкото повече разбирал нещата Ян Джън, повече се наслаждавал на Тайдзи. "Тайдзи е чудесно упражнение за здраве, но в същото време е и бойно изкуство. Различно е от другите бойни изкуства, защото набляга повече на използването на съзнанието, отколкото на силата. Също е много важно, че Тайдзи може да се практикува от всеки. Няма граници за възрастта. А тези хора, които боледуват от дълго време, могат да се научат да практикуват Тайдзи и да подобрят здравето си."