Дао на изучавнето на Тайдзицюан

Разговор с майстор Ян Дзюн

(Интервю в списанието на Световната Ян стил Тайдзицюан Асоциация, 2008)
Превод от английски: Димитър Михайлов
Корекции и редакция: Красимир Димитров


Според теорията на Тайдзицюан, процесът на обучение и запомнянето на техниките е Ин, съживяването им чрез бутащи ръце е Ян. Книгата на Ян Чънфу говори така за този Ин/Ян процес: тялото ви запомня техниките, а бутащите ръце ги активират за живата им употреба. Тайдзицюан не е само в заучаването на формата, това е само половината, добрият практикуващ Тайдзи винаги обединява Ин и Ян. Това е Дао на изучаването на Тайдзи.

Дейв Барет: Искам да започна разговора ни относно изучаването на Тайдзи като Ви попитам за значението на етиката и уважението в учебния процес.
Ян Дзюн: В Китай имаме поговорка, която казва, че “дъ” или моралът (б. прев. - авторът има предвид “морал” като част от ценностите) идва в началото. Уважението се печели не чрез технически умения, а чрез етично поведение. Техниките на Ян Чънфу например, са били добри, но неговият успех се е основавал на характера му. Той е бил благ и уравновесен и това му е спечелило много последователи. Дядо ми е много уважаван също поради моралното си държание и начина, по който той се отнася с другите хора, практикуващи бойни изкуства.

ДБ: Ако погледнем от другата страна, това не е ли качество, което ученикът също трябва да притежава?

ЯД: Разбира се. Искам хората, които учат Тайдзицюан, да се съсредоточават не само върху заучаването на техники, първо трябва да имате стабилно, уравновесено съзнание и спокоен характер. Не сме говорили много за това, защото, когато за пръв път започнах да преподавам, не исках да принуждавам хората да учат по китайските методи.

ДБ: Нека първо да изясним, че това е специално качество на личността: трябва да си със спокоен характер, търпелив и добър. Това има ли други аспекти, които могат да помогнат на ученика да постигне успех.

ЯД: Да, всъщност в Китай ние говорим за “Дао”. Как би го превел ти?

ДБ: Дао означава път, естествения път.

ЯД: Всяко нещо има своето Дао, готвенето си има Дао на готвенето, бизнесът си има Дао на бизнеса. Ние имаме Дао на бойните изкуства. Нашата фамилия уважава всички хора, занимаващи се с бойни изкуства заради времето и усърдната работа, която са вложили в развиването на уменията си. По същия начин ние уважаваме другите Тайдзи стилове и фамилии. Това е прост пример. Не искам да насилвам Източната култура върху Западните хора, но постепенно хората трябва да разберат какво е Дао на бойните изкуства, а не само да заучават техниките. Ние казваме, че умението ти зависи не само от техничността, а и от това доколко разбираш това Дао.

ДБ: Това е важен елемент в дългосрочния успех на обучението и отношението на ученика трябва да отразява това разбиране?

ЯД: Знаеш ли, мисля си, че трябва да говорим с начинаещите ученици за тези елементи от уважението, например когато започваме тренировката с поздрав. Можем да започнем с това и постепенно да въвеждаме тези културни елементи.

ДБ: Нека да поговорим за Дао на изучаването, на обучението. За начинаещите, за времето нужно да въведеш ученика, как да им помогнем да запомнят? Как да разрешим проблема със запомнянето чрез Дао на изучаването?

ЯД: Всъщност това е голям проблем за съвременните хора, как да учат правилно. В сравнение с традиционния процес изглежда, че всеки бърза твърде много. Една част от бързането може да дойде от самите вас, а друга от учителя ви.

ДБ: Съвременният ученик иска прекалено много за много кратко?

ЯД: Това е една от причините. В традиционния процес през първите няколко години обикновено не те учат на много. Работиш със съучениците си основни техники, но през това време чуваш много, виждаш много и така, когато минеш основата, новото няма да те изненада. Това много плавен процес.

ДБ: Моделът на обучение тук на Запад е урок след урок, стъпка по стъпка.

ЯД: Не само това, във всекидневния живот тук ние учим по времето на тренировката и след това всички се разделят, след това няма кой да ви помогне, докато се упражнявате сами. В Китай преди и след тренировката хората отделят време, за да си помагат. Както е животът тук, това е трудно да се промени. Може би, ако позабавим малко нещата, ако отделим повече време да работим заедно, това би помогнало на някои хора. Времената се промениха и ние трябва да променим методите на обучение. Когато аз преподавам, не винаги следвам точна програма като машина. Трябва да следвате учениците, колко могат да възприемат и от какво се интересуват.

ДБ: Трябва ли да изискваме от учениците си първо да запомнят определена поредица и след това да им показваме нови движения.

ЯД: Не, не искам да кажа това, защото това ще е много стриктно за тях и те може да си помислят, че никога няма да ги научат. Разбира се, ние трябва да изискваме определено ниво на умение, но трябва да правите всяка тренировка интересна. Ако правите едно и също нещо отново и отново хората ще загубят интерес преди да могат да извлекат полза от Тайдзицюан. Това може би е причината, поради която учениците стигат до половината и после си тръгват.

ДБ: Искам да те питам за това, защото изглежда, че много започват да тренират Тайдзи, но малцина продължават докрай. Дали това става, защото формата е дълга и трудна за запомняне?

ЯД: Това се случва, защото тренировките не са интересни.

ДБ: Нека да поговорим относно начините, чрез които можем да запазим интереса на начинаещите Когато учих в Хонконг, учителят ми каза, че новите движения трябва да се повторят поне десет пъти преди да могат да бъдат осъзнати. Трябва да се повтарят отново и отново. Според твоя опит в ученето и преподаването в Китай, така ли се прави? Ученикът така ли придобива увереност, чрез постоянни повторения?

ЯД: Аз бих казал, че Тайдзицюан има много дълбока теоретична основа. Движенията сами по себе си, когато повтаряте нещо отново и отново, могат да станат скучни. Няма значение кой ги учи, дори и на мен ми се случва! Важното е да разберете вътрешното значение, за да откриете нови неща. Да правите красиви движения според стандарта не е достатъчно. Всеки е различен: някои учат бързо, други бавно. Вярвам, че ако правите само движенията, концентрирайки се само да поправяте грешките на учениците, те се обезкуражават. Струва им се, че никога няма да ги направят правилно.

ДБ: Твърде много повторения и корекции могат да станат проблем?

ЯД: Точно така.

ДБ: Как да накараме начинаещите да напредват, като придаваме смисъл на движенията?

ЯД: Да.

ДБ: Кое точно е най-важно за начинаещите?

ЯД: Най-големият проблем на начинаещите е основата.

ДБ: Физическата основа, работата и позициите на краката?

ЯД: Точно така. Трябва да тренирате тази основа, без да я правите скучна. Докато правите това, трябва да им кажете какво трябва да усетят. Нека сами да открият какво е вътрешното усещане. Същите движения, но всеки път говорете малко по-различно, за да правят едно и също нещо, но с различно усещане.

ДБ: Значи поставяш основа и градиш върху нея различни пластове от значение, така че повторението да не става механично.

ЯД: Точно така. Когато те работят върху основата си, в същото време ще учат и началната теория, това ще задържи интереса им. Само коригиране на позициите на ръцете или на раменете, например, не е достатъчно, за да поддържа интереса на трениращите.

ДБ: Поправките трябва да се правят внимателно, не винаги с отрицание, „не прави това“ и точно това ми харесва в метода на преподаване на теб и дядо ти. Вие често казвате: „Опитай така.“ Начинаещите трябва да бъдат убедени, че ще могат да се научат.

ЯД: Всеки учител трябва да е чувствителен спрямо учениците си; трябва да познае по лицата им, дали им е интересно.

ДБ: Как поддържаш интереса на учениците?

ЯД: Ако хората се отегчат от движенията, аз обяснявам теорията. От една поправена грешка аз им казвам, защо не искат да правят така. Като добавим тази информация, ние можем да се разпрострем върху други движения, в които се среща същата грешка. Знаеш ли, аз не правя много корекции с новите ученици. Освен ако вече не са били при мен от известно време, обикновено не ги докосвам.

ДБ: Защо не?

ЯД: Някои хора обичат да бъдат докосвани, други не. Преди да ги опозная, някои хора се срамуват.

ДБ: Нека да обобщим тази част от нашия разговор за начинаещите: учителят трябва да бъде внимателен и учениците търпеливи. Когато новакът се обезкуражи, обърка се и поиска да се откаже, какво можем да сторим, за да им помогнем?

ЯД: Всеки има своя собствена индивидуалност. Не можем да очакваме всеки да бъде доволен от едно и също упражнение. Ако те решат, че не е подходящо за тях, не можете да ги разубедите. А тези, които все още не са решили, трябва да окуражите. Как? Всъщност това става като ангажирате ума им. Обяснете им ясно какъв вид Тайдзицюан учат и какви са ползите от него. Тайдзицюан е много интересно от философска гледна точка и теорията му е свързана с това. Винаги ще можете да говорите по тази тема. Така че, не само движението е важно, но и вътрешното усещане.

ДБ: Колко време трае началния процес? Нашата програма го предвижда като период от 2 до 3 години. Някои хора мислят, че осем месеца или година са достатъчни. Защо трябва да стоим по-дълго на началното ниво?

ЯД: Имате нужда от повече време, защото обикновено виждам, че хората не тренират достатъчно.

ДБ: Колко е достатъчно да се тренира?

ЯД: Ян Чънфу го е казал много ясно: всеки ден тренирай по седем пъти. Нямаме толкова много време, но ако хората успеят да вложат половин, един час в тренировки всеки ден ще е добре. Усещането идва от всекидневните ви тренировки, вие имате времето и имате движенията. Ако не работите така, няма да познавате достатъчно добре движенията и няма да постигнете усещането за тях.

ДБ: Нека да обясним това усещане. Какво имаш предвид?

ЯД: Различните нива имат различно усещане.

ДБ: А какво ще кажеш за началното ниво?

ЯД: При началното ниво, всъщност нямаш нищо, зает си с движенията и се опитваш да ги координираш с принципите Дори и докато правите тези неща, това все още няма да е Тайдзицюан, само упражняване на движения.

ДБ: Какво е Дао на усещането за Тайдзи?

ЯД: Тези усещания обикновено започват в началото на втората година от тренировките, разбира се всяка школа може да е различна. При мен отнема около година да завършим формата, понякога година и половина.

ДБ: След година и половина, какво имаш предвид под усещането, което води ученика към развитие?

ЯД: След този период ние не се концентрираме само върху движенията, но и върху начините за преход от външно към вътрешно, което означава, че вие би трябвало постепенно да усещате как стават Ин/Ян промените: от пред назад, ляво на дясно, не само външно, но и заедно с вътрешните движения. Това отнема време. Всъщност това ще правите през целия си живот! В началото движенията ви може да са квадратни или ъгловати и стегнати, постепенно, постепенно те стават по-меки и плавни.

ДБ: След две години тренировки трябва да усещаме омекотяване, как движенията стават по-закръглени, по-отпуснати и плавни?

ЯД: В началото всеки е прекалено твърд и стегнат, може да си мислите, че не сте, но се огледайте, всички имаме същия проблем. Това е като да имате остри ръбове и ако вземете шкурка и постепенно, постепенно ще ги закръглите и изгладите. Отнема време. Колкото повече го правите, толкова повече ще го усетите и ще стане по-интересно.

ДБ: За мен това е най-привлекателната черта на дългосрочните Тайдзи тренировки. Колкото повече се усещаш отпуснат и плавен, толкова повече ти се иска да тренираш.

ЯД: Точно така! Всеки ден имате нови усещания.

ДБ: Нека да поговорим относно това, което търсиш в учениците от 4 до 7 години от секцията за тренировки за напреднали според програмата ни.

ЯД: След като изпитате тези усещания и тренирате всеки ден, те остават във вас. Трябва да разберете енергията и как тя работи. Трябва да знаете как отпускането обединява енергията на тялото, особено докато правите бутащи ръце. Ако не се отпуснете, ако не се забравите, ако се концентрирате твърде много върху това как точно да направите движенията, тогава сте стегнати. На този етап новите техники в тренировките, особено бутащите ръце, могат да ви помогнат, като изпитат усещанията ви.

ДБ: Според Дао на изучаването на Тайдзи в определен момент имаме нужда от контакт с партньор?

ЯД: Докато учим Тайдзи имаме два процеса. Единият е придобиването на технически умения, а другият е тяхното прилагане, тяхното съживяване.

ДБ: Как да съживим техниките?

ЯД: Според теорията на Тайдзи, процесът на заучаване и запомняне на техниките е Ин, да ги съживите чрез бутащи ръце е Ян. В книгата на Ян Чънфу този процес се описва така: тялото съхранява техниките, а бутащите ръце ги активират за жива употреба. Тайдзицюан не се състои само от запомняне на формата, това е само половината, добрият играч на Тайдзи винаги обединява Ин и Ян. Това е Дао на изучаването на Тайдзи. Най-накрая ние трябва да намерим равновесието в този процес. Това е за тези хора, които търсят дълбокия смисъл на Тайдзицюан. Ние не изискваме това от повечето хора, които се интересуват от Тайдзицюан само като упражнения за здраве.

ДБ: Мислиш ли, че и тези, които тренират Тайдзи само за здраве ще могат да извлекат полза от бутащите ръце?

ЯД: О, да. Отново става дума за Ин и Ян, както казах: Ин запомня техниките, Ян ги изпитва дали работят или не. Когато усетите Ян, това ще помогне на Ин, техниките ви ще имат повече значение. Ин и Ян помагат един на друг.

ДБ: Докато обединявахме тези елементи по време на бутащи ръце, забелязах, че някои от моите ученици подобриха играта си.

ЯД: Не само движенията си, а това как разбират енергията си.

ДБ: Точно, качеството на енергията им се променя когато се върнат към тренировката на формата.

ЯД: Не може да се опише с думи енергията на Тайдзицюан. Ако кажете, „много твърдо“, е какво е „много твърдо“? „Много меко“? Понякога не можете да използвате думи, за да накараш учениците да разберат.

ДБ: Трябват да се научат чрез докосване.

ЯД: Обаче не всеки, обича да бъде докосван. Трябва да уважавате това. От моя гледна точка, аз научих много от бутащите ръце. Те ми помогнаха неимоверно много, за да разбера как теорията на Тайдзицюан работи в реално време. Опитайте го, след като опитате, ще разберете какво е по-добре, след това ще го вложите в ежедневните ви тренировки на формата. Всъщност това много помогна на развитието ми.

ДБ: Всеки Тайдзи ученик понякога усеща, че стои на едно място и че не се развива. След като стигнат до едно определено ниво не могат да продължат по-нататък. Това случвало ли ти си е?

ЯД: Да, мисля, че това се случва на всеки. Всяко учение е така. Калиграфията например, понякога изглежда, че не може да стане по-добре. В Китай казваме, че след всеки връх следва долина, но ако продължите да работите, ще стигнете следващия връх.

ДБ: Ще ни дадеш ли пример кога ти достигна до долина? Кога стигна до следващия връх?

ЯД: Много пъти ми се е случвало. Например, когато тренирате само формите, може да не чувствате, че сте спрели; уверени сте в действията си. Усещате се комфортно.

ДБ: Понякога дори не знаете, че сте се застояли? Какво става тогава?

ЯД: Това е когато играете бутащи ръце и другите винаги ви контролират, тогава усещате пропуските си. В един момент имаше няколко човека, които можеха винаги да ме контролират и аз не можех да направя нищо.

ДБ: Как преодоля това?

ЯД: Трудно беше. Нямах равновесието между техника и усет. Не можех да мина отвъд това.

ДБ: Промени ли си позицията на тялото или съзнанието си? Има ли разковниче тук?

ЯД: Същината на Тайдзицюан не е в движенията, а в енергията. Ние не се борим с позицията на противника, а с енергията му. Ако се съсредоточите само върху позицията, това е причината да спрете. От една страна ви трябва учител, за да ви води, от друга трябва сами да мислите. След като учих бутащи ръце 3 или 4 години, изглеждаше, че всеки можеше да ме победи.

ДБ: Трудно ми е да повярвам това сега.

ЯД: Това ме влудяваше, всички бяха по-добри от мен. Това наистина ме обезсърчи, когато бях на 16 или 17, беше разочароващо.

ДБ: Помниш ли кога се промени това?

ЯД: Не след дълго, може би след още една година. Характерът ми е такъв, че обичам да обмислям проблемите. Търсейки разрешение, аз се опитах да разбера защо не можех да успея.

ДБ: И защо?

ЯД: Не мога да се впусна в подробности тук, но основно проблемът ми беше, че се съсредоточавах върху грешните неща. Както повечето хора, ако не можех да направя нещо, аз гледах движенията си. Какво трябва да направя с тях? Всъщност това все още не е истинското разбиране. Истинското е да разбереш енергията.

ДБ: Значи за учениците по средата на тренировките си това може да е важен момент: физическата позиция не е толкова важна, колкото усета за енергията?

ЯД: Няма да се съглася с това. Движенията винаги са важни.

ДБ: Добре, нека да попитам така – ако някой спре в долината, той трябва да използва двете страни: физическата позиция и усета за енергията? Как може да се постигне това?

ЯД: Принципите, движенията и енергията, те всички трябва да работят заедно. Например, при бутащите ръце, той може да използва грешния вид енергия, защото не разбира противника. Това е много общ отговор, който може да стане много подробен. Всеки противник е различен. За тази ситуация, правилна ли е тази енергия или не?

ДБ: Искам да попитам за усета за правилното използване на енергията във формата без оръжия. Трябва ли да използваме модела „вкоренена в стъпалата, развита в краката, контролирана от кръста, излъчена през гърба“, за да използваме собствената си енергия?

ЯД: Да, трябва да усещате това. Също така можете да изпитате тези усещания при бутащите ръце.

ДБ: Когато говорим за този непрекъснат поток от енергия от краката към крайниците, как можем да помогнем на хората да го разберат?

ЯД: Мисля, че първо учителят трябва да го разбере. Познавам много учители, които все още не са изяснили този момент в практиката си. Често те насилват енергията. Би ли застанал в задна позиция?

ДБ: Точно сега?

(Тук Ян лаошъ ме помоли да стана и да изпълня проста промяна от задна в предна позиция. Чувствайки се малко като пословичното агне водено на заколение, направих обикновена задна позиция и преместих тежестта си напред. Деликатно, но твърдо той ми предложи критиката в следващото си изказване. После се изправи и когато се пренесе напред, почти се виждаше как енергията му се изливаше от задния крак в предния и много плавен натиск назад от предния крак, поддържащ движението му. След това направи серия от Фадзин (експлозивна енергия) от статичната позиция, потъвайки и вкоренявайки се мигновено, докато енергията се освобождаваше напред, сякаш сядаше върху стол. Трансформацията от плавна до експлозивна енергия беше като светкавица!)

ЯД: Да, как правиш задна позиция? Как я вкореняваш? Направи стъпка, давай. Всъщност при това вкореняване усещам, че ти не се вкореняваш наистина.

ДБ: Как така?

ЯД: Много твърдо, не достатъчно отпуснато. Трябва да бутаме отзад и да поддържаме отпред. Това е основният начин. Но как да използване бутане и поддържане? Всъщност, много хора правят това с твърда енергия и така неутрализират движението напред. В този случай използвате поддържащата енергия от предния крак срещу себе си. Това не е естествено движение. Трябва да пренесете тежестта си по-гладко, използвайки плавно предвижване на енергията. Когато направите експлозия на енергията се вижда, че тук изглежда като сядане, тогава имаме вкореняване. Как ученикът да разбере това? Не можете само да кажете: „бутни и поддържай, бутни и поддържай“. Трябва да вземете това усещане от бутащите ръце и да го пренесете в тренировката на формата. Отпуснете се, използвайте енергията естествено.

ДБ: Искам да те попитам каква е ролята на тренировките с оръжие като част от Дао на изучаването на Тайдзи.

ЯД: Всъщност, след като научите бутащите ръце, бих казал, че оръжията са само част от тялото. Използвате същото отпускане, същото естествено движение.

ДБ: Каква е правилната последователност според традиционното обучение? Първо учим, дългата форма, бутащи ръце и после оръжията?

ЯД: Да, всъщност най важните две части са формата и бутащите ръце.

ДБ: Вие бихте препоръчали да започнем първо с бутащи ръце и после с формите с оръжие?

ЯД: Това е традиционният начин. От изучаването на тези два метода вие получавате повече разбиране за Тайдзицюан. Да учите оръжията без да разбирате енергията – това са само външни движения. Обаче хората имат различни цели, например да правят красиви движения с оръжията. Не можем да ги задължим да учат бутащи ръце. Днешният Тайдзицюан не е фокусиран само върху бойните елементи. Той се използва по различни начини за различни цели. Всичко зависи от вашите интереси.

ДБ: Не може ли да използваме оръжията, като средство за правилно излъчване на енергията?

ЯД: Не искам хората да тренират с оръжия един с друг. Опасно е, но да, можеш да се прилепиш, да следваш, да се свържеш и да следваш с оръжие също както при бутащите ръце. Единствената разлика е, че оръжията имат специфични техники като мушкане, повдигане и т. н. Енергията е същата, която учим от позициите на ръчната форма и от изучаването на енергията при бутащи ръце.

ДБ: Говорихме за началните нива, после за задълбочените тренировки с добавянето на бутащи ръце и форми с оръжия с течение на годините. Сега искам да питам за процеса на усъвършенстване на това знание, той може да продължи през целия ти живот?

ЯД: Да, когато достигнеш до тренировки за усъвършенстване, вероятно цял живот ще се интересуваш от Тайдзицюан!

ДБ: Някои са били ученици вече 15 или 20 години, самият аз тренирам от 30 години. Има пълен набор от проблеми, които се появяват тук. Например, тренировките могат да станат твърде автоматични или може да се задоволим със знанията си и да спрем развитието си. Мога да си помисля, че след 30 години аз вече съм научил Тайдзицюан. Какво можете да предложите при тази ситуация, за да се продължи Дао на изучаването на Тайдзицюан?

ЯД: Тайдзицюан е нещо което се учи непрекъснато, то никога не свършва. Аз ще кажа, че половината от знанията ви идват от учителя ви, другата половина от самите вас. Имате ежедневните си тренировки и трябва да се съсредоточите върху теоретичната основа. Автоматично ли тренирате или усещате как Ци тече през цялото ви тяло? Тялото ви пълно ли е с Ци? Усещате ли как се движи в тялото ви като вълна, докато Ин и Ян се променят? Всяко движение има две части: натрупване на енергия и освобождаване на енергия. Ясно ли усещате Ин/Ян промените при всяко движение? Когато намерите това усещане за вълните, някои вълни са малки, други големи, тогава вие ясно усещате процеса на събиране и освобождаване на Ци. Най-накрая ние казваме, че трябва да усетите, че тялото ви тяло е изпълнено с Ци.

ДБ: Когато говорим за събиране или запазване на усещането за енергията, полезно ли е да си представяме как изпращаме енергия към една част от тялото като Дантиен?

ЯД: Не искам да се съсредоточавате само върху една точка, но това е свързано с Дантиен. Когато говорим за Фадзин енергия, тя има външни и вътрешни аспекти. Това важи винаги за Тайдзицюан. Например тялото координирано ли е външно? Вътрешно усещането е като вдишване и издишване. Трябва да използваме правилно дъха си. Ци с кой орган е свързана? С белите дробове и начинът, по който ги използвате, определя движението на Ци. Когато използваме Фадзин изпращаме Ци в тази част на тялото, която ще освободи енергията. Искате да изпратите тази енергия в дланта? Как да направите това? Ци трябва да потъне в Дантиен и тя не само се съхранява там, но и се свързва с изначалната Ци (бел. прев. - Юан ци). Те влияят една на друга. Трябва ви правилния метод, за да получите правилната енергия.

ДБ: Когато тренирате върху какво се концентрирате? На събирането и придвижването на енергията през тялото?

ЯД: Преди време правех това, но не сега. Този енергиен процес сега е напълно автоматичен за мен.

ДБ: Върху какво се съсредоточавате сега?

ЯД: Не се съсредоточавам над нищо. Съзнанието ми е спокойно. Наслаждавам се на спокойствието на движенията.

ДБ: Това е много важен момент, защото дългогодишният ученик може да се разсее от техническите подробности и съзнанието става стегнато и естествените усещания се губят. В тренировките си ние да търсим ли отворено и спокойно усещане?

ЯД: Да точно това искаме. Най-накрая ние научаваме духа на Тайдзицюан не само движенията и техниките. Ние не искаме само това. От ежедневните си тренировки ние постоянно изглаждаме движенията и няма нужда да мислим. В началото на обучението трябва да мислите за техниките и движенията на енергията в тялото си. След много, много всекидневни тренировки само върху това ли ще се съсредоточавате? Когато правите бутащи ръце, мислите ли си кога ще избутате противника си и с какво дишане? Не.

ДБ: Значи трябва да бъдем напълно естествени?

ЯД: Точно така!

ДБ: Когато ходим в Китай и виждам възрастни трениращи, някои от които са тренирали по 50 години, дами и господа на 70 и 80 години и техните движения са толкова естествени, качеството на енергията им е толкова гладко. Как постигат това? От гледна точка на развиването на естествените качества на съзнание, тяло и движение, това духовен процес ли е?

ЯД: Духът трябва да бъде напълно естествен, това е крайният резултат. Причината, поради която Тайдзицюан има толкова много различни стилове (всъщност всеки може да създаде стил) е, защото те тренират по начин, който е естествен и удобен за тях. Най-накрая, когато вече сме научили движенията и сме ги направили естествени, ние забравяме движенията, това е учебния процес. Трябва да се слеете напълно с Taидзицюан, да нямате нищо външно, всичко да стане част от вас.

ДБ: Вие имате ли това усещане?

ЯД: Да.

ДБ: Какво е то?

ЯД: Естествено. Не ме интересува какво движение правя. Правя стандартните форми, но аз мога да ги изпълня и по много други начини и всеки един от тях ми харесва. Вече не ме интересуват точните поредици от форми.

ДБ: Някой каза ли ви как да направите това?

ЯД: То идва от самите вас. Учителят може да ви даде структурата (рамката) на движенията, начина на свързване с противника, как да направите енергията правилна. След като научите това, кой го е грижа какви серии от движения правите?

ДБ: Как да постигнем тези напълно естествени, спонтанни тренировки?

ЯД: Има две части, едната е ментална, другата е физическа, също както Тайдзицюан. Физически, пречистената енергия не е твърда или насилена. Ментално, от опита ви с бутащите ръце, вие осъзнавате, че твърдостта не може да ви помогне, защото енергията на противника може да проникне в тялото ви. Когато съзнанието ви е правилно, тогава и енергията ви ще е правилна. Най-накрая, когато достигнете то естествения начин, дядо ми винаги казва, че Тайдзицюан не прилича на нищо.

ДБ: Какво имате предвид?

ЯД: Няма движение, няма форма, само следваш енергията. Не те интересува каква е формата, какви са движенията. Често когато демонстрирам имам само 5 минути. 5 минути, добре! Аз създавам моя форма и не ме интересува. Питат ме каква форма съм показал, аз не знам, не си спомням, но в този момент движенията ми са били спонтанни. Аз разбира се следвам стандарта, но не ме интересува какво следва. Искаме да бъдем колкото се може по-естествени. Когато научите всичко, опитайте се да станете естествени.

ДБ: Много Ви благодаря за увлекателния разговор!