Общ семинар по Тайздицюан в София - 27 февруари 2011 г.

Текст: Ивайло Минчев



На фона на многото спортни събития, провели се тази седмица, имаше и две, за които никой не спомена нищо: Националният шампионат по карате в Троян и семинара на Ян Стил Тайдзицюан Асоциацията в България (ЯСТАБ), провел се в София.
Спортното събитие на Асоциацията се проведе в залата на читалище „Н. Й. Вапцаров”, като присъстваха представители на Тай Чи центровете от София - 1, Ловеч, Бургас и Пловдив.

На иначе бедния ни, от страна на спортни събития, свят на бойните изкуства, тези две събития внесоха жадувана глътка въздух и създадоха настроение на много почитатели и спортисти.

За мен, като дългогодишен състезател по Годжу-рю и начинаещ ученик в школата на сифу Красимир Димитров, беше истински празник.
Семинарът започна в 10 ч. сутринта, с пристигането на участниците от страната.
Още с пристигането си от останалите участници се открои един човек, непознат за мен до този момент- усмихнат, интересен и изпълнен с енергия - оказа се сифу Станислав Багалев от Пловдив. Приятелското му отношение бързо предразположи участниците да се почувстват спокойни и уверени в своите знания и умения.

През годините съм виждал много треньори на едно място, всеки със своите особености на характера, всеки със своите методи на преподаване и разбиране за нещата, всеки опитващ се обясни, че неговият метод е по-добър и техниките, които показва са по-правилни. Очакванията ми бяха да видя същите боричкания и тук, но уви. Сифу Красимир Димитров остави сифу Багалев да води целият семинар, като се намесваше само в моменти, в които допълваше показаното или казаното от сифу Багалев. Тази странна за мен симбиоза продължи през целия семинар, като и даже за момент нямаше типичното за отношенията на хората раболепие или ласкателство.

И така Сифу Багалев поведе семинара... Разделени на групи ние започнахме да тренираме различни техники, в зависимост от степента ни на напредналост. Аз, като начинаещ, започнах с техники на бутащите ръце, които се оказаха доста трудни, особено по отношение на движението на тялото и координацията. Оказва се, че колкото и да си мислим, че сме подвижни, телата ни са сковани от ежедневната рутина в действията, които извършваме. Това принуди и сифу Багалев да подходи доста нетрадиционно, като започна едва ли не персонално да ни показва грешките и да се опитва да ги коригира.




Едва сега започнах да разбирам, защо много от карате майсторите са ходили до Китай да изучават принципите на Тайдзицюан, като след това тези принципи са оставяли своят отпечатък в карате стиловете.
Смехът и хуморът също бяха част от семинара. С лекота на котка сифу Багалев показваше различни позиции на тялото, което предизвикваше смях сред хората и свали напрежението от всички. Трудно е човек да си представи, че в днешно време след подобни семинари изпълнени със смях и съвместна работа, хората се чувстват по-близки помежду си, чувстват се като отбор.

Определените 4 часа за семинара изтекоха неусетно за всички ни. Аз не усетих как е минало това време, не се чувствах изморен и можех да продължа да тренирам още с часове.

Докато ние начинаещите сме се потели над бутащите ръце колегата Георги Антонов се е потял над защитата на 5-то ниво, а доколкото знам, той тренира от 1990 година. Изглеждаше доста щастлив, което според мен означава, че постижението му е сериозно.
И така семинара приключи.
Единственото, което мога да кажа е - дано отново да има подобен семинар. Винаги е хубаво да виждаш как хората работят заедно, а не един срещу друг.



още снимки ...