ЗНАНИЯ
Знанията са нужни, за да разберем същността на това, което правим. Нужни са за да имаме информация кое как се прави, кои мускули участват, как се движим, къде се концентрираме по време на движенията, какъв тип грешки са нормални и как да ги преодолеем.

Затова е нужен учител, който има тези знания, а те се предават от него чрез програми. Това са сбор от упражнения – самостоятелни, форми, основи, с партньор, договорени атаки, предвиждания, знания за координацията на тялото в пространството. Знания предадени и доразвити през поколенията, достигнали до нас от поредицата учители, посветили живота си на това. Затова е и важно пир кого учиш, и той от кого е учил и неговият учител при кога е учил. Това се казва традиция.

Хората бързо разбират кое как трябва да стане, кое как трябва да се направи и какво трябва да променят, докато тренират. Знанието, обаче, се дава на части и на степени, защото е невъзможно всичко да се изсипе наведнъж и след това ученика да се оправя сам в морето на сложни концепции, понякога самоизключващи се на пръв поглед.

В практиката се наблюдава често, чисто знание, което се предава устно или писмено, но то не е свързано с можене. Как е възможно това? Ами много просто – нашият мозък е свикнал и е трениран да помни и когато чуете нещо два пъти, вие лесно можете да го възпроизведете, а ако го чуете десет пъти, вие го запомняте и преповтаряте на другите. Или го записвате и така знанието достига до повече хора. Затова често в зали, където има знание, то се споделя, но не е задължително то да води до промяна на уменията. Защото за това трябва тренировка и повторение.

Затова може да се каже, че има хора с висока степен на знание, но не задължително и на умение. Но пък без знание няма как да има и умение.