РАЗХОДКА В ГОРЕЩИНАТА
Следващият ден ни посрещна с високи температури дори за Китай – 39 градуса, огромна влажност и мараня. Хотелът ни, който бе на центъра, бе на около трийсет минути пеша от важни забележителности, затова ние решихме, докато чакаме основната група да се събере, да се разходим и поогледаме.
Улиците бяха отново препълнени, наоколо гъмжеше от велосипеди, рикши, моторетки от всякакъв вид, коли, рейсове, камиони и всичко това в един постоянен хаос от движение, бибиткаха, за да се осигури предимство, или да се предупреди другия, че някой иска да направи нещо, и то веднага, без да гледа много другите, да се пресича без да се гледа много, колите даже не намаляват, ако видят пешеходец, а леко усилват, защото преценяват, че той ще мине, а те ще се шмугнат зад него…подреден хаос….
ПОСТОЯННА ПРОМЯНА
Не случайно явно тук в Китай е измислена и Книга на промените, И Дзин, защото тук всичко е постоянна промяна, постоянен водовъртеж и ако не се променяш с промяната си…мъртъв.
Успяхме да стигнем до старата част на града, където е и Портата на града, от където са тръгвали основните булеварди на древната столица – на изток, на запад, на север и на юг. До нея се виждаше и часовниковата кула, отброявала часовете в древността. В град Сиан е една от най-запазените древни крепостни стени, цели 17 километра, като на тези крепостни стени освен, че има бойни кули, горе разстоянието е толкова, че спокойно се разминават два рейса и има място за по още две коли….Строено е зашеметяващо и мащабно. В древността Сиан е бил най-големия обитаван град на земята….
След бързия преглед на магазините, се оказа, че всичко в Китай е поскъпнало много, и че всичко е донякъде по-скъпо от България, което ни учуди много. Влизайки в едно от кафетата на веригата Старбъкс, решихме, че – ето тук ще се пие поне едно европейско кафе на климатик, защото за малко да припаднем на жегата по улиците. Оказа се, че едно кафе е около 16 лева, а малката вода е шест лева…страхотна изненада.
В кафето ни нападнаха за интервюта млади китайци, които явно бяха пратени от съседния университет, за да упражняват своя английски. Те ни задаваха стандартни въпроси от бланка, като се опитваха да запишат отговорите ни на английски, но често им се отдаваше да ги запишат на китайски. Странното е, че ни попитаха двамата с Тихомир, харесваме ли футбол…ние се спогледахме и казахме, не – ние харесваме китайски бойни изкуства! И се оказа, че ние разпалено убеждаваме младите китайци, колко е важно да тренират бойни изкуства, защото те променят не само тялото, но и духа, психиката и дават друг шанс на човек в обществото, и ние сме дошли от Европа специално за това! Една уникална ситуация, в която двама европейци да убеждават и запознават китайските младежи с тяхната уникална традиция, за която те нищо не знаят. Ето това е парадоксът на съвременния свят – ние се оказахме по-китайци от китайците.
МАЛКИТЕ УЛИЧКИ
След изтощителната кратка разходка ние се прибрахме в хотела, за да си починем, а веднага след това, аз не издържах и както винаги реших да пообиколя задните улички, а не централния булевард, хотела, моловете и големите магазини.
Заедно с моя верен фотоапарат тръгнах настрани от хотела и завих по първата улица зад него. Картината се смени рязко. Улиците бяха много по-малки, кабелите висяха по стълбовете, но толкова много и на такива черни снопове, че застрашително щяха да паднат ако задуха и най-малкия ветрец. Магазинчетата ставаха все повече и все по-малки, губеше се техния брой, а старостта и странно нечистия вид на всичко се увеличаваше. Хората клечаха, говореха си, ядяха странни неща, пазаруваха от земята, месо и яйца стояха на четиридесет градуса топлина, миризмата бе силна, навсякъде и идваше от стотиците ресторантчета на улицата, от будките и количките, които предлагаха всякакъв вид храна, която миришеше и имаше доста странни и понякога невъобразими форми. Скъпи коли, стари коли, малки камиончета, колелета, мотори и хора се движеха в един странен хаос на глъчка, миризма и хора. Другото лице на Китай, не това от снимките, не новото, а старото, не Ин, а Ян…
ДА ВНИКНЕШ В КИТАЙ НЕ Е ЛЕСНО
Да вникнеш в Китай не е лесно, особено ако не знаеш китайски език, за тях си явен чужденец, всички те гледат, спират се, оглеждат те, разпознават те като чужд, някои се опитват да те заговорят, но на китайски, и след липсата на комуникация, отминават, гледайки те.
Всички погледи се забиват, изучавайки те, защото се открояваш на целия фон на китайското ежедневие.
Един чужденец в Сиан….
Линкове:
