ИЗНЕНАДИ ЗА ЗАКУСКА
След сутрешната закуска, която винаги ни изненадва в Китай – сутрин са сервирани почти всички храни, които се ядат и през деня, все пак в големите хотели има и леки европейски подятки за закуска, за да можем и ние да хапнем нещо, което сме свикнали да виждаме в чинията си.
Този ден дойдоха и още двама българи от София – Петър и Димитър, също сериозно практикуващи китайски бойни изкуства, част от моята първа школа и първи учител – Красимир Димитров – Китаеца. Те са участвали на много републикански и международни състезания по ТайДзи, като на някои от тях са медалисти със сериозни постижения.
УЧАСТНИЦИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ
Българската група бе окомплектована, а другите чужденци бяха от Канада, Америка, Малайзия, ХонгКонг, Бразилия, Чили, Перу, Аржентина, Румъния, Италия, Франция, Швейцария, Русия.
Три големи автобуса ни поеха и обиколките по забележителностите в провинция Шанси започнаха. Първо бе крепостната стена на древния град Сиан, която е една от най-запазените в света и най-дългата запазена също. Това са огромни съоръжения, предназначени да пазят града, да го отбраняват и да всяват респект. На по няколко етажа с кули, бойници, места за стреляне с лък и арбалет, а цялата крепостна стена е толкова широка, че да се разминават спокойно колесници и войници, без да си пречат. Важни символи и детайли, свързани с ФънШуй, изкуството за търсене на баланс и хармония между природата и сградите, обитаваха тези малко мрачни стаи и коридори. Дракони, покрити с жълто покривало, за да може енергията им да не изтича, и след отгръщането им можеше да бъдат пипани но краката, рогата, муцуната, лапите и опашката, за щастие, късмет и здраве.
След обяд в един прекрасен ресторант, пътешествието продължи до Будистките храмове на Пагодата на Голямата и малката гъска 大雁塔. Легендата гласяла, че един от будистките монаси от Сиян, връщайки се от дългия си път от Индия, не можел да намери своя град, губейки се в пустошта. Тогава се помолил и в небето се появила гъска, която той последвал, и тя го отвела точно там, където трябвало. Тогава той, за благодарност, започнал да строи огромната пагода, която и днес се извисява нависоко. Построена е през 652 година през династия Тан и е над 60 метра висока.
РАЗХОДКА ДО БУДИСТКИЯТ ХРАМ
Последва и разходка до другия будистки храм –Малката пагода, която е само 45 метра и е в един уникален парк, заобиколен от дървета, езерца и малки храмове.
В самия парк посетихме курс по начална калиграфия, където всички бяхме оборудвани с четки и листове, беше ни обяснена основната идея на калиграфията и всички написаха пъвият си йероглиф. Да усетиш истински Китай не би могло да се случи без езика и писмеността му. Тази енигматична за европееца писменост дава голямо богатство, дълбочина и символика на езика на китайците.
МЮСЮЛМАНСКАТА ЧАСТ НА СИЯН
Следобедът посетихме мюсюлманската част на град Сиан, пазара и мюсюлманският храм, който е построен през 742 година. Когато достигнеш до него не може да го различиш от нито един от големите китайски храмове. Стилистиката е същата, всичко е еднакво като външна форма, но съдържанието е различно, като на моменти се вижда и мюсюлманската символика.
Мястото е красиво и уникално, с малки паркове, врати към нови красиви дворове със зали и храмове, беседки и пагоди.
Пазарът около храма е истинска забележителност. Там има всичко, от храна, до дрехи, обувки, часовници, сувенири, дори старинни неща в антикварни магазини. Всичко се продава, всичко се договаря, всичко е въпрос на сериозен пазарлък. Ама много сериозен. Те китайците се пазарят, ама ние, дето идваме от Балканите – само да ни видиш… направо разплакахме няколко продавача, защото така смъкнахме цените, че те изпищяха, даже една от жените проговори и чухме лоши думи на развален английски…Но понапазарувахме, не може да се отрече. Даже се забавихме и забавихме и групата, но, когато се пазарува, българинът не се шегува.
Линкове:
