ГОВОРЕЙКИ ЗА ГЛАВАТА, ТРЯБВА ДА СПОМЕНЕМ И ОЧИТЕ. ИЗИСКВАНЕТО ЗА ОЧИТЕ Е ДА ГЛЕДАТ ПРАВО НАПРЕД.
Например, ако изпълнявам “Да почистиш дясно коляно и да усучеш стъпка” с дясната си ръка, очите ми гледат право напред в посоката, в която ръката нанася удар. Ако ръката се изнася встрани, очите естествено следват нейното движение.
В движението като “Игла на дъното на морето”, при което ръката сочи надолу, очите също гледат надолу. Така при всяко движение – напред, настрани, нагоре, или надолу – очите винаги следват посоката на движението на водещата ръка.
Най-общо казано, очите трябва да гледат напред. Това обаче не означава, че трябва да гледаме втренчено в пространството пред нас. Погледът не бива да е застинал и безжизнен. Необходимо е да се чувства известна промяна в израза на очите при смяна на движенията.
