ДБ: Не може ли да използваме оръжията, като средство за правилно излъчване на енергията?

ЯД: Не искам хората да тренират с оръжия един с друг. Опасно е, но да, можеш да се прилепиш, да следваш, да се свържеш и да следваш с оръжие също както при бутащите ръце. Единствената разлика е, че оръжията имат специфични техники като мушкане, повдигане и т. н. Енергията е същата, която учим от позициите на ръчната форма и от изучаването на енергията при бутащи ръце.

ДБ: Говорихме за началните нива, после за задълбочените тренировки с добавянето на бутащи ръце и форми с оръжия с течение на годините. Сега искам да питам за процеса на усъвършенстване на това знание, той може да продължи през целия ти живот?

ЯД: Да, когато достигнеш до тренировки за усъвършенстване, вероятно цял живот ще се интересуваш от Тайдзицюан!

ДБ: Някои са били ученици вече 15 или 20 години, самият аз тренирам от 30 години. Има пълен набор от проблеми, които се появяват тук. Например, тренировките могат да станат твърде автоматични или може да се задоволим със знанията си и да спрем развитието си. Мога да си помисля, че след 30 години аз вече съм научил Тайдзицюан. Какво можете да предложите при тази ситуация, за да се продължи Дао на изучаването на Тайдзицюан?

ЯД: Тайдзицюан е нещо което се учи непрекъснато, то никога не свършва. Аз ще кажа, че половината от знанията ви идват от учителя ви, другата половина от самите вас. Имате ежедневните си тренировки и трябва да се съсредоточите върху теоретичната основа. Автоматично ли тренирате или усещате как Ци тече през цялото ви тяло? Тялото ви пълно ли е с Ци? Усещате ли как се движи в тялото ви като вълна, докато Ин и Ян се променят? Всяко движение има две части: натрупване на енергия и освобождаване на енергия. Ясно ли усещате Ин/Ян промените при всяко движение? Когато намерите това усещане за вълните, някои вълни са малки, други големи, тогава вие ясно усещате процеса на събиране и освобождаване на Ци. Най-накрая ние казваме, че трябва да усетите, че цялото ви тяло е изпълнено с Ци.

ДБ: Когато говорим за събиране или запазване на усещането за енергията, полезно ли е да си представяме как изпращаме енергия към една част от тялото като Дантиен?

ЯД: Не искам да се съсредоточавате само върху една точка, но това е свързано с Дантиен. Когато говорим за Фадзин енергия, тя има външни и вътрешни аспекти. Това важи винаги за Тайдзицюан. Например тялото координирано ли е външно? Вътрешно усещането е като вдишване и издишване. Трябва да използваме правилно дъха си. Ци с кой орган е свързана? С белите дробове и начинът, по който ги използвате, определя движението на Ци. Когато използваме Фадзин изпращаме Ци в тази част на тялото, която ще освободи енергията. Искате да изпратите тази енергия в дланта? Как да направите това? Ци трябва да потъне в Дантиен и тя не само се съхранява там, но и се свързва с изначалната Ци (бел. прев. – Юан ци). Те влияят една на друга. Трябва ви правилния метод, за да получите правилната енергия.

ДБ: Когато тренирате върху какво се концентрирате? На събирането и придвижването на енергията през тялото?

ЯД: Преди време правех това, но не сега. Този енергиен процес сега е напълно автоматичен за мен.

ДБ: Върху какво се съсредоточавате сега?

ЯД: Не се съсредоточавам над нищо. Съзнанието ми е спокойно. Наслаждавам се на спокойствието на движенията.

ДБ: Това е много важен момент, защото дългогодишният ученик може да се разсее от техническите подробности и съзнанието става стегнато и естествените усещания се губят. В тренировките си ние да търсим ли отворено и спокойно усещане?

ЯД: Да точно това искаме. Най-накрая ние научаваме духа на Тайдзицюан не само движенията и техниките. Ние не искаме само това. От ежедневните си тренировки ние постоянно изглаждаме движенията и няма нужда да мислим. В началото на обучението трябва да мислите за техниките и движенията на енергията в тялото си. След много, много всекидневни тренировки само върху това ли ще се съсредоточавате? Когато правите бутащи ръце, мислите ли си кога ще избутате противника си и с какво дишане? Не.

ДБ: Значи трябва да бъдем напълно естествени?

ЯД: Точно така!

ДБ: Когато ходим в Китай и виждам възрастни трениращи, някои от които са тренирали по 50 години, дами и господа на 70 и 80 години и техните движения са толкова естествени, качеството на енергията им е толкова гладко. Как постигат това? От гледна точка на развиването на естествените качества на съзнание, тяло и движение, това духовен процес ли е?

ЯД: Духът трябва да бъде напълно естествен, това е крайният резултат. Причината, поради която Тайдзицюан има толкова много различни стилове (всъщност всеки може да създаде стил) е, защото те тренират по начин, който е естествен и удобен за тях. Най-накрая, когато вече сме научили движенията и сме ги направили естествени, ние забравяме движенията, това е учебния процес. Трябва да се слеете напълно с Taидзицюан, да нямате нищо външно, всичко да стане част от вас.

ДБ: Вие имате ли това усещане?

ЯД: Да.

ДБ: Какво е то?

ЯД: Естествено. Не ме интересува какво движение правя. Правя стандартните форми, но аз мога да ги изпълня и по много други начини и всеки един от тях ми харесва. Вече не ме интересуват точните поредици от форми.

ДБ: Някой каза ли ви как да направите това?

ЯД: То идва от самите вас. Учителят може да ви даде структурата (рамката) на движенията, начина на свързване с противника, как да направите енергията правилна. След като научите това, кой го е грижа какви серии от движения правите?

ДБ: Как да постигнем тези напълно естествени, спонтанни тренировки?

ЯД: Има две части, едната е ментална, другата е физическа, също както Тайдзицюан. Физически, пречистената енергия не е твърда или насилена. Ментално, от опита ви с бутащите ръце, вие осъзнавате, че твърдостта не може да ви помогне, защото енергията на противника може да проникне в тялото ви. Когато съзнанието ви е правилно, тогава и енергията ви ще е правилна. Най-накрая, когато достигнете то естествения начин, дядо ми винаги казва, че Тайдзицюан не прилича на нищо.

ДБ: Какво имате предвид?

ЯД: Няма движение, няма форма, само следваш енергията. Не те интересува каква е формата, какви са движенията. Често когато демонстрирам имам само 5 минути. 5 минути, добре! Аз създавам моя форма и не ме интересува. Питат ме каква форма съм показал, аз не знам, не си спомням, но в този момент движенията ми са били спонтанни. Аз разбира се следвам стандарта, но не ме интересува какво следва. Искаме да бъдем колкото се може по-естествени. Когато научите всичко, опитайте се да станете естествени.

ДБ: Много Ви благодаря за увлекателния разговор!